Информация за страница Долна Диканя

       Не са малко на брой културните забележителности и известните личности, с които село Долна Диканя определено е привлекателна туристическа дестинация. За това изиграва роля още един съществен фактор – развиването на билкарство в региона. Засега този занаят е все още в началната си фаза, но има отлични предпоставки за разширяване. Църквата Света Богородица е датирана от епохата на късното Средновековие и си остава един от най-почитаните обекти от страна на местните жители. Левият бряг на река Блато има възвишение и точно на него е разположен храмът. Може да се каже, че той е и близо до гробищната площ на селото. Въпросната река е известна с още две наименования – Суха река и Арка. Изградена е в периода между 16-ти и 17-ти век, а късно – средновековните традиционни стенописи ясно си личат по църковните фрески. С тях сякаш се слага край на едно друго направление – монументална средновековна българска стенопис. Има и интересен и красив хълм в селото.

      Той пък се нарича Света Петка и също е свързан с църквата. Всъщност близо до него се разполага манастир, за който има слухове още от стари времена. Според тях чудодейната манастирска изворна вода е в състояние да лекува изключително заболявания на очите, а днес от тях страдат дори малките деца. През 1928-ма година е основано народното читалище на Долна Диканя, като за име е избрано това на Никола Павлов Корчев. Към името на сградата е прибавена и цифрата 1928, което е сигурен белег за годината на неговото откриване. Курбан в църквата Света Богородица задължително се прави всяка година на 15-ти август, като на тази дата се провежда и традиционният селски събор. Няма данни за други по-интересни и провеждани събития в селото, разположено в пределите на радомирската област. Това значи и близо до Перник и дори до столицата, където не е изключено част от населението да пътува всеки ден за работа. Корчев е родом от селото и неслучайно е заслужил честта читалището да носи името му. Той е известен в историята като последният, който носи в ръцете си Самарското знаме. То бива ушито от Райна Княгиня за Априлското въстание.

      Михаил Апостолов с прякор Попето е човек, който по време на македонските борби за освобождение проявява силни дух и воля. Неслучайно водачът му Гоце Делчев не се колебае да го изпрати в самото сърце на македонската държава. От Долна Диканя са още Йордан Коев и Свилен Николов. Николов се подвизава в две области – предпечатната подготовка на книги и в науката за птици – орнитология. Коев има чин майор в армията, но участва активно в строителните дейности и най-вече в направата на различни съоръжения. Костадин Горолов е известен сред приятелите си просто като Коце и е виден майстор в областта на конструкциите от типа покривни и височинни. Не бива да забравяме и Росен Вучков, който пък е инженер сферата на уреди с високо и ниско волтово налягане. Роденият през 1840-та и загинал на 26 години войвода Георги Кременлията взима дейно участие в разгара на Кресненско – разложкото въстание, започнало една година след освобождението на страната от турско робство.